In Pursuit of Happiness ♥ В преследване на щастието

SONY DSC

Изминаха вече 3 месеца откакто живея в Лондон и смея да кажа, че се чувствам повече от добре. Сякаш най-сетне намерих своето място. Никак не е лесно да вземеш решение да заминеш в друга държава, противно на това, което всички хора казват. Самолетния билет и куфарите с багаж са лесна работа – трудното идва после. Предизвикателството е това, което предстои след тях. При мен обаче колебания нямаше. Сякаш от момента, в който реших да замина, бях сигурна в своя избор. Тук се чувствам, както у дома си – спокойна, щастлива и удовлетворена от всеки отминал ден.

It has been 3 months since I moved to London and I can honestly say that I have never felt better in my life! It feels like I finally found my place on the Earth. It is not easy to make a decision to move in another country nevertheless what people say. The plane ticket and packing your luggage is the easy part – the challenge hits you after that. I did not have any doubts though. From the moment I made my decision I was completely sure about my choice. I feel at home here – calm, happy and satisfied of every passing day.

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Свикнах бързо с живота в Лондон, който сякаш минава като на въртележка. Часовете се изнизват в дни, дните в седмици, а седмиците в месеци. Свикнах с бързите обороти и динамиката, с това винаги да нося чадър с мен, да се оглеждам първо на дясно, да пресичам на червено ( и ако не сте били никога в Лондон, искам да ви уведомя, че има нещо сериозно сбъркано с режима на работа на светофарите тук… сякаш никога не можеш да пресечеш на зелено). Свикнах и с акцента на индийците, както и с това да срещам българи под път и над път. Кой да знае, че сме толкова много тук? Все още обаче се опитвам да свикна с двете кранчета за топла и студена вода. Ах тези добри и стари англичани, то хубаво да си традиционалист, ама един смесител за топла и студена вода не би навредил никому, не сте ли съгласни с мен?

I got used to the London life which by the way goes on like a roller coaster ride. Hours become days, days become weeks and weeks become moths simply as a quick as a moment. I got used to the dynamic life I have now. I got used to having an umbrella with me all the time, to look right first when I am crossing the street, to cross on red lights ( and in my defense I will say that there is something really wrong with the traffic lights in London… you can rarely cross on green light here… God knows why!). I got used to the Indian accent as well as to meeting Bulgarians everywhere around London. Who would guess that we are so many here? The only thing that I am still trying to get used to is the separate taps for hot and cold water. My dear, good old English people, I do understand that it is great to be traditional but a mixer for hot and cold water would not be a harm to anyone, don’t you agree with me?

SONY DSC

Животът тук е безкрайно колоритен и интересен. Всеки ден срещам какви ли не хора. Достатъчни са само 20 минути в метрото – елегантен господин с костюм и маратонки, момиче с розово – зелена коса на плитки като Пипи Дългото Чорапче, бунтарски облечени младежи в кубинки и кожа, елегантна млада госпожица с тонове торби от покупки, пенсионер с iPad… И да не забравя да отбележа, че всички те са от различна националност, религия, с различен цвят на кожата и  говорят на различни езици. Как да не обичаш това място? Тук се срещат множество култури и националности в съчетание с местните хора, история, архитектура и красота. От дете обичам всичко английско, но с ръка на сърцето мога да кажа, че откакто съм тук се влюбих безвъзвратно в Англия.

The life here in London is so colorful and interesting. Every day I meet so many and so different in their way people. You need to spend only 20 minutes in the tube and you will know what I mean – elegant gentleman in a suit and sneakers, a girl with a pink-green hair, young boys in leather clothes and boots, elegant young lady with tons of shopping bags, old man with an iPad… Oh and I forgot to mention that all of them are with different nationality, religion, skin color and speak a different language. I mean how cool is that? How could you not fall in love with this place? London is the meeting point of so many different cultures and nationalities together with the local people, history,  architecture and beauty. I love everything English since I was a little kid but today I can honestly say that since I got here I fell in love with the island irrevocably.

SONY DSC

Интересно е да си турист в града, в който живееш. Макар и да е минало не малко време откакто се преместих в Лондон все още се радвам на красотата и очарованието на този космополитен и магнетичен град. Всяко местенце, кето съм посетила до момента е толкова уникално и различно само по себе си. Прекрасна архитектура, паркове, музеи, кокетни кафета и ресторантчета, а и да не забравя сладкарниците, както и така наречената “турска” улица. Мисля че, за да я опиша направо трябва да виразкажа за нея в отделна публикация. Толкова вкусна храна, сладкиши и всичко близко до милото и родното българско се случва там. Ако ви долипсват шопската салата, киселото мляко и джоджена, там се намират в изобилие. Турски и български ресторанти и магазини, а също и частичка от нашата култура, която може да ви напомни защо толкова се радвате на живота си в чужбина, както и да ви стопли душата, с нещо което ви е долипсвало. 🙂

It is so cool to be a tourist in the city you live in. Even though it has been a while since I moved to London I still enjoy the beauty and the charm of this multinational and magnetic city. Every place I have been to so far is so unique and have its own character. Amazing architecture, parks, museums, coffee shops and beautiful restaurants. Oh and I should not forget to mention the bake shops as well as the so called by my Bulgarian friends “the Turkish street”. The place where you can find such a delicious  food, sweets and everything Bulgarian that I can miss. If you want to taste Bulgarian Shopska Salad, traditional Bulgarian yogurt and so many other stuff there is the place you can find them. Turkish and Bulgarian shops and restaurants and a piece of my culture which can remind you why you really enjoy your life abroad but it also can warm up your soul with something you really miss from home.

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Щастлива съм тук! Радвам се на живота си, както и на това, че срещнах безкрайно мили хора, на  приятелствата, които създадох и на тези които предстои да създам. Чувствам се по-близо до постигане на мечтите си, защото когато се сбъдне една, тя прави път на нова. Хубаво е да изпитваш ентусиазъм, амбиция и в същото време и удовлетворение. Сигурна съм също така, и че най-хубавото тепърва предстои. Със съгурност ще има за какво още много да ви разкавам!

I am happy here! Enjoying my life to the fullest and I also enjoy the friendships I started with so many kind and amazing people. I feel closer to fulfilling my dreams because when a dream comes true it opens a place for another one. It is so inspiring to feel enthusiasm, ambition as well as satisfaction. And the greatest feeling is that I am sure the best is yet to come! There will be many more stories to tell!

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Advertisements

Храната е най-вкусна, когато е споделена!

Пролет е! Пролет в разгара си! Обичам пролетта! Любимият ми сезон! За такива като мен – почитатели на слънцето, разцъфналите цветя, вкусната и свежа храна, няма как това да не е най-прекрасното време в годината. Обичам да наблюдавам как всичко се събужда за нов живот, птичките да ми пеят и да се радвам на галещите слънчеви лъчи! Обичам дългите разходки сред разцъфналите дървета и ароматни цветя. И София даже е хубава през пролетта! 😀
 
 
 
Обичам да съм с приятели, а също и да споделям любимите си неща с хората. Да им се радвам пълноценно. Смятам, че храна е най-вкусна, когато е споделена! Във връзка с всички тези мисли –  реших да се порадвам на пролетта и да си поканя приятели на гости. Разбира се, спретнах в главата си и едно хубаво меню с разни нещица, които да сготвя. Днес ще ви разказвам как се отбелязва пролетта с весела компания, на сладки приказки и с вкусна храна.
 
Менюто ми е тристепенно. Супа – пролетна и зелена, от лапад и спанак, за да сме силни като Попай Моряка J. Основно – пилешка пържола на фурна с гъбен сос, разбира се и с зелена пролетна салата за гарнитура. И десерт, без него не може! Не и на моята маса! Този път приготвих американска ягодова торта, която те наричат Strawberry Shortcake.  Много лека, лесна за приготвяне и с вкус, който остава дълго време в съзнанието дори само след една хапка. Тайничко мога да споделя, че първото лято, през което работех в Америка, качих 6 килограма и така като се замисля главният виновник за това беше точно тази торта J. Всяко килограмче си заслужаваше, след като имах възможността всеки ден да си похапвам от този десерт! Но стига лирически отклонения, време е да ви опиша рецептите, за всеки случай, ако и вие решите да отпразнувате пролетта с приятели…
 
Пролетна супа с лапад и спанак
 
За 4-6 порции:
 
300 гр. лапад
500 гр. спанак
1 стрък зелен лук ( или ½ средна глава кромид лук)
3-4 средни картофа ( нарязани на половинки )
1-2 с.л. зехтин
1 зеленчуков бульон, щипка черен пипер, 
2 с.л. джоджен и сол на вкус
1 жълтък и ½ кофичка кисело мляко
Измийте добре и нарежете лука, лапада и спанака на ситно. Задушете ги със зехтина, докато поомекнат и намалят обема си. Добавете картофите и около 700 мл. вода. Ако искате супата да не е толкова гъста, може да добавите и повече, както предпочитате. След това добавете зеленчуковия бульон и черния пипер. След като картофите се сваря ги извадете, намачкайте ги много добре с вилица и ги върнете обратно в супата. Подправете с джоджена ( според мен колкото повече сложите, толкова по-вкусна става тази супа) и сол на вкус. И накрая разбийте добре жълтъка с киселото мляко и застройте супата. Воала! Готови сме с първото ястие.
 
Междувременно, докато супата ми се вареше, започнах с подготовка на основното ястие. Негов ред е:
 
Пилешки пържоли на фурна с гъбен сос
 
 
За 4 порции:
 
4 големи пилешки пържоли от бут
25 гр. масло
Сол, черен и червен пипер на вкус
 
 
 
 
 
 
Да започваме. Ако си падате мазохисти като мен, ви предлагам да си купите 4 големи пилешки бутчета, да ги обезкостите сами и да запазите кожата, за да са по-хрупкави пържолите като се изпекат. А ако предпочитате да запазите спокойствието си, просто си купете готови от магазина. J Намазнете една тавичка с 1/3 от маслото. Овкусете приготвените пържоли със сол, черен и червен пипер на вкус. Останалото мало разпределете върху тях на кубчета. Ако четете блога ми редовно ще забележите, че аз съм малко поддръжник на французите. Те казват: „Едно ястие се подправя с масло, с масло и с още повече масло!“ Та и аз така. J Като сте добавили маслото, сипете в тавата малко водичка и я приберете във фурната на топло, за около 30 минути на 250 ° С, като обърнете пържолите поне веднъж.
Като са готови изглеждат така:
 

                                                                            За гъбения сос:25 гр. масло
500 гр. печурки
3 с.л. брашно
400 мл. студена вода
½ ч.л. зеленчукова подправка (например Пикантина), черен пипер и сол на вкус
 

 

 

Измийте и нарежете гъбите на филийки. Сотирайте ги в маслото, и когато вече са задушени и станат златисти, добавете брашното. Бъркайте непрекъснато, докато запържите брашното добре, за да няма сосът ви вкус на сурово брашно. След това добавете студената вода, докато бъркате непрекъснато. Оставете да поври за минута и подправете с солта, зеленчуковата подправка и черния пипер.

 Поднесете печената пилешка пържола залята със гъбения сос и гарнирана със свежа зелена салата по ваш избор.
 
 
И сега най-хубавата част – десерта:
 
Пролетна ягодова торта
 
 
За блата:
 
1 ½ чаена чаша брашно
1 чаша захар
1 бакпулвер
½ чаена чаша олио
Щипка сол
2 яйца
½ чаена чаша мляко
 
 
В голяма купа смесете брашното, захарта, бакпулвера и олиото като бъркате с миксер на много бавна степен. Ще се получи влажна смес на бучки, но спокойно, така трябва да стане. Прибавете яйцата едно по едно като бъркате до пълното им усвояване. След това слагате щипката сол и млякото и разбърквате докато всичко се смеси. Сместа ще е леко гъста. Ако искате тортата ви да е кръгла, изсипете сместа в намазнена  18 – сантиметрова в диаметър тава. А ако искате правоъгълна, като моята, изпечете блата в правоъгълна тава за около 35 минути на 200° С. Когато блата се изпече, го охладете и нарежете на 3 равни части.
За крема:
300 мл. охладена млечна сметана
200 гр. конфитюр от ягоди
100 гр. пресни ягоди, нарязани на кубчета + 5 цели за украса
50 мл. прясно мляко за сиропиране
 
Да аранжираме тортата:
В поднос поставете първия блат, сиропирайте с прясно мляко, намажете го с 1/3 от ягодовия конфитюр и след това по ръсете с част от нарязаните ягоди. Добавете малко от сметаната. Повторете още веднъж с втория блат и затворете тортата с третия най-отгоре. Намажете от всички страни с останала разбита сметана, като не се старайте да е идеално гладко, а по скоро по раздвижено. Тортата е домашен тип и искаме да запазим автентичността й. Декорирайте с ягоди, както ви харесва. И ето, че сте готови!
 
Сега подредете красиво масата, за да ви е хубаво и уютно! Все пак човек се чувства много добре, когато вижда красота около себе си! Поканете си приятели и си хапнете добре. Радвайте се в пълнота на малките неща, защото колкото повече живеем, толкова повече разбираме, че именно те са от значение!

 

 
Да ви е сладко! И пролетно!