Triple Chocolate Mousse Cake ♥ Тройно шоколадова мус торта

Рецептата е адаптирана от / The recipe is adapted from


Please, let me warn all of you out there reading my blog that the recipe that follows is to die for! I promise! I will not even give you the speech of how amazing this cake tastes. Will let you make it and try it for yourself! If you are a chocoholic you will just fall in love with this dessert and if you are not most probably you will be a chocolate addict right after the first bite! So here it is…

For the chocolate cake layer / За шоколадовия блат:
1 stick (112 g) unsalted butter / 112 гр. безсолно масло
1 1/3 cups (257 g) sugar  / 257 гр. захар
1/2 cup + 2 tablespoons (56 g) cocoa powder / 56 гр. какао на прах
2 large eggs / 2 големи яйца
2 oz (56 g) dark chocolate, melted / 56 гр. черен шоколад
1 3/4 cups (210 g) all-purpose flour / 210 гр. брашно
1 teaspoon (4 g) baking powder / 1 с.л. (4 гр.) бакпулвер
3/4 teaspoon (3 g) baking soda / 3/4 ч.л. (3 гр.) сода бикарбонат
1/4 teaspoon (1 g) salt / 1/4 ч.л. сол
1/2 cup (118 ml) water / 1/2 чаша (118 мл.) вода
1/2 cup (118 ml) milk / 1/2 чаша (118 мл.) прясно мляко

For the dark chocolate mousse / За тъмния шоколадов мус:
1 teaspoon (3 grams) powdered gelatin / 1 ч.л. (3 гр.) желатин
2 tablespoons water / 2 супени лъжици вода
1/2 cup (105 g) whole milk / 1/2 чаша (105 гр.) прясно мляко
6 oz (175 g) good quality dark chocolate (or use milk chocolate if you prefer), finely chopped / 175 гр. черен (или млечен, ако предпочитате) шоколад, нарязан на ситно
1 1/4 cup (280 g) heavy cream / 280 гр. течна сметата за разбиване (аз иползвам Hopla)

For the white chocolate mousse / За муса от бял шоколад:
1/2 cup (105 g) whole milk / 1/2 чаша (105 гр.) прясно мляко
6 oz (175 g) good quality white chocolate / 175 гр. бял шоколад
1 teaspoon (3 grams) powdered gelatin / 1 ч.л. (3 гр.) желатин
2 tablespoons water / 2 супени лъжици вода
3/4 cup (180 g) heavy cream / 180 гр. течна сметата за разбиване (аз иползвам Hopla)

For the chocolate glaze and sauce / За шоколадовата глазура:
4 oz (112g) dark chocolate, finely chopped / 112 гр. черен шоколад, нарязан на ситно
1/2 cup (80g) heavy cream / 80 гр. течна сметана
3 tablespoons light corn syrup / 3 с.л. глюкозен сироп
1 tablespoon vegetable oil / 1 с.л. олио
1/2 teaspoon vanilla extract / 2 ванилии

The chocolate cake layer:

  1. All cold ingredients should be at room temperature for better incorporation. Preheat oven to 325 degrees F.
  2. Melt the chocolate. I like to chop it up fine, and melt it in the microwave in 30-second intervals. Chocolate burns easily, so stir between every zap. Mine took about 60-90 seconds to melt. Keep it to the side for the moment.
  3. Using a tabletop or handheld electric mixer, beat the butter, sugar, and cocoa powder together on medium high speed until smooth, creamy and fluffy, about 3 minutes.
  4. Add the eggs, one at a time, until each one disappears into the mix. 
  5. Pour in the melted chocolate. Hopefully, by now your chocolate came down in temperature a little. It should feel like a warm bath. If it’s too hot, it might melt the butter, and that’s no good. If it’s too cold, it might re-solidify into little bits when it hits the cold bowl. 
  6. In a medium bowl, stir together the dry ingredients, which include flour, baking powder, baking soda and salt. 
  7. Combine the milk and the water in a microwave-safe cup and microwave them until hot, about 45 seconds. 
  8. Drop the dry ingredients into the mixing bowl and mix on low speed until mostly combined, and then, with the machine still running, pour in the hot water/milk mixture. Be sure to scrape the bottom of the bowl again. 
  9. Pour the batter into a pan that’s been first sprayed with nonstick cooking spray and lined with parchment. (You can use any sized sheet pan with high sides — just pour in enough batter to come about halfway up the sides. If you have leftover batter, you can pour it into greased muffin tins, and bake mini cakes as well.) Spread it out evenly.
  10. Bake in your preheated oven for about 18 minutes. Even though I specify a time amount, everyone’s ovens have a personality of their own, so it’s better to just pay attention to what the cake looks like. It shouldn’t look wet on top and will spring back when lightly pressed with your fingertips. Let it cool to room temperature.
  11. Cut a cake circle with each ring mold, regardless of which size you’ve decided to use. Place the molds on a parchment-lined sheet pan, one that will fit in your freezer. I made a round cake this time. 🙂

The dark chocolate mousse:

  1. Make sure your dark chocolate is finely chopped and waiting in a large bowl.
  2. First we’ll re-hydrate the gelatin (otherwise known as “bloom” the gelatin.) Sprinkle it evenly over a small bowl with the water. In 5 minutes, it’ll have slurped up the liquid and will look thicker.
  3. Next heat up the milk to a simmer in a small sauce pan. Stay close so it doesn’t boil all over.
  4. Turn OFF the heat (This is important. When subjected to high heat, gelatin deteriorates and turns grainy) and then scrape the gelatin blob into the hot milk. Swirl the pan around until it’s completely dissolved. It’ll look like there’s nothing more than milk.
  5. Pour this milk/gelatin concoction over the finely chopped chocolate and let it rest for 2 minutes. The heat from the milk will melt down the chocolate. Whisk it up into a smooth pool of goodness. Set it aside and let it cool to lukewarm. Don’t let it reach room temperature or the gelatin may start to set up.
  6. Now, with a clean whisk, whip the cream to soft peaks. This texture is easiest to fold into the chocolate.
  7. Scoop about a third of the whipped cream into the chocolate and fold in. Since the chocolate is kind of dense and heavy, this will help lighten it up. When we fold in the rest of the cream, it won’t deflate as much. Then add the rest of the whipped cream, and gently fold that in.
  8. Pour the mousse into the waiting molds, filling them about halfway, without dripping on the insides of the molds. Otherwise when you’re ready to unmold the finished dessert, the sides will look messy. Put the whole tray in the freezer while you make the white chocolate mousse.

The white chocolate mousse:

The ingredients and method are the same as the dark chocolate mousse, except there’s less cream to whip (see the needed amount of cream above).

The chocolate glaze:

  1. Pour the heavy cream, corn syrup and oil into a microwave-proof cup and nuke until almost boiling, about 45 seconds and stir it up to blend.
  2. Pour over the chocolate and allow to sit for a minute to melt it all. Whisk everything until completely smooth.
  3. Wait until the sauce cools to lukewarm (so it doesn’t melt down the mousse), and carefully pour sauce onto the tops of your molds. It’s going to start setting almost immediately on contact from the cold, so work fast. Back into the freezer they go for at least 4 hours, to fully set. Once set, if you plan to keep them frozen for a while, be sure to wrap the tray very well to keep the cakes from absorbing strange freezer flavors. Otherwise after 4 hours you are ready to serve this heavenly dessert.
  4. Decorate your cake with whatever tickles you fancy. I decorated mine with strawberries! Oh my, it is sooooo good! Let me tell you that! ♥


Искам да предупре всички ви мили читатели на моя блог, че за рецептата, която следва, си струва да умреш! Обещавам ви! Дори няма да си правя труда да ви обяснявам колко божествена на вкус е тази торта! Ще ви дам възможност да я направите и да опитате сами колко в вкусно! И ако сте шокохолик като мен, ще се влюбите в този десерт, а ако не сте най-вероятно ще сте пристрастени още след първата хапка! Ето я и рецептата…

Да направим шоколадовия блат:

  1. Всички студени съставки трябва да са на стайна температура, за да може да се смесят по-добре. Необходимо е също така да загреете фурната на 180 градуса С.
  2. Разтопете шоколада в микровълновата печка на интервали от по 30 секунди като разбърквате след всеки интервал. Разбъркването ще предотврати ежентуално изгаряне на шоколада. Когато е разтопен, го оставете на страна.
  3. С миксер разбийте добре маслото, захарта и какаото докато се получи гладка и кремобрана смес. Обикновенно отнема около 3 минути.
  4. Добавете яйцата едно по едно като рабърквате добре след всяко, така че да се смесят добре с останалите съставки.
  5. След това добавете в сместта разтопения шоколад. Необходимо е той да не е прекалено горещ, за да не ратопи маслото, но не е добре и да е съесем изтинал. Искаме го да бъде топъл, но умерено, което ще рече, че ако бръкнете с пръст в купичката, за да похапнете, шоколадът няма да ви опари, но ще е все още прятно топъл при допир.
  6. В отделан купа смесете добре всичи останали сухи съставки.
  7. Смесете млякото и водата и ги стоплете в микровълновата печка до горещо.
  8. Добавете сухите съъставки към сместта и разбърквайте с миксера на бавна скорост докато почти изцяло се смесят. След това изсипете млякото и водата и рабъркайте добре, за да се смесят всички съставки изцяло.
  9. Изципете сместта в предварително намазнена и нагласена с хартия за печене тава. Можете да използвате всякакъв размер тава, небходимо е само да изсипете сместта до половината на стените на съда, в който печете.
  10. Изпечете блата в предварително загрятата на 180 градуса С фурна за 18 – 20 минути. Понеже всички фурни пекат по различен начин препоръчвам да проверявате и да извадите блата, когатое добре изпечен. Когато се изпече, го оставете да изстине напълно преди да продължите с подреждането на тортата. Аз направих моята кръгла

Пригответе муса от тъмен шоколад така:

  1. Нарежете черния/млечния шоколад на ситно и го оставете да чаак в голяма купа.
  2. Разтворете желатина с двете лъжци вода и го оставете да набъбне. Когато е готов ще изглежда като гъсто желе.
  3. Затоплете млякото добре в малка тенджерка като не позволявате да заври.
  4. Когато стане горещо отстранете млакото от котлона и в него разтворете набъбналия желатин като рзбърквате докато той напълно изчезне и се разтвори в млякото.
  5. Изсипете млякото върху шоколада и го оставете за 2 минути. Шоколада ще се разтопи от топлото мляко. Разбъркайте добре докато се получи гладка смес и я оставете на страна, за да се поохлади.
  6. В отделна купа разбийте течната сметана докато се получи смес с меки върхове. Така най-лесно се смесва с шоколада.
  7. Добавете 1/3 от разбитата сметана към шоколада и разбъркайте на ръка докато се смесят добре. След това добавете останалото количество и отново разбъркайте добре. Ще се получи пихкава шоколадова смес.
  8. Изсипете сместта върху блата във форма за торта или в ринг и оставете във фризера докато приготвяте муса от бял шоколад..

А муса от бял шоколад се приготвя така:

Съставките и метода за приготвяне на муса от бял шоколад са същите като при този от тъмен шоколад. Единствената разлика е в това, че количествити сметана за разбиване е по-малко, както и това, че използвате бял вместо тъмен шоколад.

И накрая ето как се прави шоколадовата глазура:

  1. В купа, която може да се поставя в микровълнова печка смесете сметаната, олиото и глюкозния сироп и ги затоплете за 45 секунди. Трябва да са горещи, но не трябва да завират.
  2. Изсипете сместта върху шоколада и след една минутка разбъркайте добре доакто се получи гладка смес. Добавете ванилията и рабъркайте.
  3. Оставете малко да се поохлади и след това изсипете сместта върху муса от бял шоколад. Залейте цлята повърхност на тортата. Трябва да работите бързичко, защото глазурата ще се охлади от студения мъс и ще се втвърди. След като сте готови с тортата тя трябва да престо във фризера 4 часа, след което е готова да се сервира. Можете да я оставите във фризера до два дни преди сервиране. В случай, че остане там повече от 4 часа я извадете в хладилника няколко часа преди да я сервирата, за да се размрази.
  4. Декорорайте с кавото ви пожелае сърцето и душата. Аз украсих моята торта с ягоди. И стана тоооолкова вкусна! Да си оближе човек пръстите! ♥



Три бални торти, един счупен миксер и две здрави ръце


Не веднъж съм казвала, че пролетта е любимият ми сезон. Смятам,че всичко хубаво се случва тогава – заражда се нов живот, сякаш цялата природа се събужда. Обичам багрите на цветята, песента на птиците, галещите слънчеви лъчи, полета на пеперудите. Пролетта е сезонът на приятните емоции, на любовта и също така сезонът на баловете.
Всяка година в края на май се връщам вече 7 години назад и с умиление си спомням за моето завършване. Продължавам да твърдя, че петте години в гимназията за най-прекрасното време в живота ми до този момент. През ученическите години срещнах най-милите приятели, учители, създадох най-скъпите спомени и съхраних и до ден днешен уюта и единството на един неразделен клас и безкрайна веселба. Точно заради тези мили спомени винаги се радвам на емоциите на завършващите ученици.
Тази година имах честта да допринеса с огромна радост и ентусиазъм малко настроение и вкус за баловете на три прекрасни абитуриентки. Огромно вълнение ме обзема, когато хората решат да ми доверят сладкишите за най-милите си празници. Нали
знаете, че има три дни, които всеки помни винаги през живота си – абитуриентския бал, сватбата и раждането на първото дете. Щастлива съм, че при всеки един от тези поводи съм успявала да зарадвам толкова много хора. През последните две седмици на  месец май посветих свободното си време на прекрасните близначки Буба и Алекс, и на  чаровната Лидия. Не че съм пристрастна, но наистина бяха най-красивите и нежни момичета, като истински принцеси.

На Бубето и Алекс приготвих два еднакви лимонови чийзкейка. От началото на годината съм правила тази торта 6 пъти за различни поводи и винаги получавам възторжени благодарности. Мисля, че се очертава като една от любимите навсички, така че скоро ще споделя с вас и самата рецепта, за да може да се порадвате и вие на хрупкавите бисквити, свежия и лек вкус на лимони и на деликатното усещане на крем маскарпоне. Ако сте фен на лимоните, ще сте във рая от първата хапка, обещавам! 

А тортата на Лидка беше много шоколадова и сладка, също като момичето, за което бе предназначена. Шоколадови блатове, шоколадов ганаш, мус от бял шоколад и банани за разкош. Знаех, че трябва да е бяла с цветя в тюркоаз и реших, че трябва да има и много изискан външен вид.  



Вече с изградена идея за трите бални торти за захванах с приготвянето им през уикенда около 24-ти май. Напазарувах, подредих всичко необходимо, пуснах си музика и се настроих на творческа вълна. Най-любимото ми усещане, е когато ме завладее увството на вдъхновение и виждам как една неоформена идея се превръща в кристално ясна картина, която въображението ми рисува, и изведнъж подреждам всеки един детайл на точно определеното за него местенце. Неземно вълнение, така се ражда магията! 
Докато не настъпи момента, в който миксерът ти започне да издава странни звуци и докато все още обмисляш този факт, той вече е изгърмял в ръцете ти. 🙂  Толкова бързо се спука сапунения мехур на вълнение, който ме беше обгърнал. Изведнъж и радостта, и ентусиазмът ми помръкнаха. Намерих се по средата на направата на три торти, само няколко часа преди самите балове и без миксер. Това е като да изпратят войник на бойното поле вместо с автомат с въздушна пушка. Или по – лошо, без никакво оръжие. Помислих, помислих и понеже никога не се отказвам така лесно, си казах: „Добре, че имам ръчна бъркалка. Все ще разбъркам всичко.“ И като запретнах ръкави… По-добре никога да не изпитате какво е чувството да направиш 3 блата, 2 килограма крем маскарпоне, 2 килограма мус от бял шоколад и има няма 1 килограм шоколадов ганаш на ръка. 🙂 Безценно. Изглеждах като Попай моряка накрая. Защо ми е да ходя на фитнес, няма нужда. Ако два пъти в седмицата разбърквам всичко необходимо за 1 торта на ръка, ще направя огромни мускули и без фитнес тренировки.  🙂 В случая най-важното бе, че се справих навреме, и че въпреки умората, когато видях идеята си материализирана, радостта и удовлетворението, което изпитах, не може да се сравни с нищо! 🙂


Когато споделям с приятели всичко за тортите, които правя, винаги казвам, че зад всяка една от тях има история. И настина е така. До безкрай мога да разказвам за притеснението, за дългите безсънни нощи, за несигурността, за какви ли не щури идеи, които съм имала, за да завърша нещо и то да изглежда добре, според моите критерии. Но най-вече до безкрай мога да разказвам за удовлетворението, за щастието, за емоциите, които изпълват сърцето ми, когато видя радостта, изписана по лицата на хората, които вземат тортата си. 
Мога да кажа с ръка на сърцето, че колкото и трудности да изпитвам, колкото и да трябва още да уча, никога няма да спра да правя всичко това, защото то ме изпълва с живот, с любов и щастие!

Благодаря на момичетата, че избраха мен, че ме направиха част от спомени за цял живот, че ми донесоха вълнения и усмивки. Пожелавам им да крачат смело по пътя на живота. Да са винаги борбени и целеустремени. Да преследват мечтите си с нестихващ ентусиазъм, а начинанията им да са увенчани с много успехи! И да не забравят, че усмихнатите и щастливи момичета, са най-красивите момичета!





Моето кулинарно пътешествие

Нека се върнем 4 години назад… Искам да ви разкажа къде и как започна моето истинско кулинарно пътешествие. Макар, че винаги съм била обвзета от любов към готвенето и сладкарството, някак си тази любов все не виждаше бял свят. Вярно е, че готвех вкъщи за семейството си, спретвах им тук-там по една тортичка за празниците или пък когато ми дойдеше музата. За всеки мой рожден ден сама си правех тортите, да не би случайно някой “непрофесионалист” да се заеме с тази задача. Пък и за приятели също приготвях това – онова и хубавото бе, че винаги им харесваше. Тайничко си мечтаех да поработя в някоя сладкарница, да видя как е… и ето, че стигаме до лятото на 2010 година.
Добре дошли в Кейп Код, Масачузетс. Далече, далече от китната ни малка България, чак в Америка.
Майка ми винаги е казвала, че където не ме сеят, там никна, та така се озовах и на това място. 🙂 Да не изпусна и аз да се възползвам от студентските привилегии в пълнота, заминах на бригада. Работех в един супермаркет на касата, ама пък така и така бях отишла с идеята да бачкам здраво, реших да си намеря и втора работа. Моят колега от университета, с когото заминахме заедно, ме насочи към един бюфет, в който беше назначен на работа и реших да си пробвам късмета като сервитьорка. Господ си знае работата, от мен да знаете. Ясно Му е било, че от мен сервитьорка няма да стане, та затова ми позволи да ударя шестица от тотото с позицията, на която ми предложиха да работя. Докато си говорихме с мениджъра му показах няколко снимки на торти, обяснявайки му, че искам да стана сервитьорка, защото обожавам храната, а той ме покани сладкар да бъда. Обясних му тактично, че не съм работила като сладкар и че само за семейството си майсторя, а той ме убеждаваше, че по снимките си личало, че много добре ще се справя…кой го знае от къде го е измислил това. И така стиснахме си ръцете и след няколко дни започнах работа в Old Country Buffet, не като сервитьор, а като главен сладкар.
След първия ден за ориентация се върнах вкъщи и се обадих ма майка ми, за да й кажа, че умирам от страх. Как така ще съм главен сладкар като идея си нямам как се работи в кухня, какво остава и хора да ръководя. Тя милата ми даде няколко бързи съвета, нали е мениджър на ресторанти от както се помня, ама от тия съвети нищо не ми остана в главата от притеснение. И така поуспокоена от мама се явих на работа на другия ден. И както се очакваше “адът” отвори врати да ме посрещне с “добре дошла”. Падна ми се да ме обучава един Шеф, който грам не говореше, все начумерен ходеше и все му беше тая там ли съм или не съм… и така ден, два, седмица… и реших да напускам. Твърдо заявила, че от мен обикновен сладкар няма да стане, пък какво остава и главен. Чудех се с какъв акъл са ме наели, пък и аз да се съглася. И така в последния ден от седмицата се отправих към кабинета на управителя, почуках и там ме посрещна един от другуте мениджъри, който бях виждала един –  два пъти, понеже управителя го нямало на работа днес. Малко поизнервена, че трябва да се обяснявам на някого “случаен”, му излях на един дъх заключенята си от изминалата седмица, както и подробно описание на некъдърността не Шеф-а, който ме обучава… така и така напусках, поне да ми олекне от всичко. След тирадата естествено се врътнах да си тръгвам, когато виждате ли този, “случайния”,  ми се представи като регионален мениджър на всички ресторанти в района на Нова Англия. Казвам ви честно лошо ми стана, пред припадък бях. Чудех се как можах да ги наприказвам всичките тия, да подредя всички мениджъри… по принцип не съм такава всезнайка, ама все едно вече бях казала всичко, което ми е на сърцето. И противно на моите очаквания господин “баш шефа” ми каза да си дам още един шанс и да дойда на работа в понеделник, пък той щял да ме обучава. Добра ми се стори идеята, ама да се направя на тежка казах, че ще си помисля до понеделник. 🙂 Ама и аз съм една… мислих три минути и пак проговори онова гласче вътре в мене, което винаги ми казва, че никога не се предавам лесно, та като резултат в понеделник пристигнах с бодра стъпка на работа.
Новата седмица постави началото на едно от най-хубавите лета в живота ми. Научих толкова много – от това какви са названията на всички прибори, които сладкарите използват в кухнята, на английски до имената на всички съставки, че чак до най-хубавата част, а именно как да приготвям сладкиши, торти, бисквитки….какво ли не. След двете седмици интензивно обучение официално встъпих на длъжността “Главен сладкар”. Най-важното бе, че бях научила много и си повярвах. Хубавото бе, че някой беше повярвал в мен предварително. Може да не е особено престижно да си главен сладкар в бюфет, но за мен беше и все още е сбъдната мечта. Винаги ще бъда безкрайно благодарна на г-н Брайън Хеселтин за основата, която ми даде и за това, че прозря на какво съм способна, за това, че повярва в мен.
И така дните ми бяха изпълнени с аромат на ванилия, канела, кокос, шоколад и какви ли още не вкусотии. Стартирах всяка сутрин с на пръв поглед безкраен списък с всичко, което трябваше да приготвя, но всеки един миг бе изпълнен с радост и удовлетворение. Бях много щастлива, защото правех това, което страшно много обичам. Всеки ден приготвях няколко вида сладки, топли сладкиши, студени сладкиши, браунис, мус торти, шоколадови торти, пудинги, пайове, коблери и какво ли още не. Обещавам да ви разкажа подробно за всеки един сладкиш в бъдеще, а сега ще ви покажа на снимки някои от тях.
Няколко вида сладки
Лимонов и кокосов пай, торта от моркови с глазура от крема сирене
Сладка бисквитена пица с парченца шоколад
Лимонови триъгълничета, браунис с шоколад  и оризови хапки
Всеки ден започваше много весело и вдъхновяващо. Моята част на кухнята споделях с един много  мил и приятен възрастен господин Боб ( Шеф салатен бар). Беше, може да се каже, на възрастта на дядо ми. Колкото и рано да пристигнех на работа, той вече беше там. Пуснал едно малко портативно радио, слушаше танго и само чакаше да се появя, за да ме покани на танц ( не че мога да  танцувам танго, но понаучих някоя и друга стъпка покрай него). Много забавно минаваха часовете на работа. Жалко, че нямам снимка с мистър Боб, за да ви го представя. Той работеше само до обяд, времето, в което приготвях всички видове торти. Жалко, че нямам снимки на целите тори, но все пак на парченца от тях имам. Тогава не ми се виждаше необходимо да снимам, не съм мислила, че ще има на кого да разказвам така подробно, а какво остава и блог да пиша. 🙂 Е все нещо съм снимала за щастие. Извинете не толкова блестящите ми снимки, но дори и да не са перфектни пазят много мили спомени.
Парченца от тортите
През това лято и на това място срещнах много истински и мили приятели. Хора, които всеки ден ми показваха, че в света може да има много доброта, плам и искреност. Благодарна съм, че точно така бе поставено началото на кулинарното пътешествие през, което препускам и до днес, а и за в бъдеще.
И така, за да не бъда прекалено обширна, а и за да си запазя и нещо, което да ви разкажа и друг път, ще завърша доста дългото си въведение с това, че реших да направя този блог, защото смятам, че е време да разкажа за любовта си към храната и сладкишите с всички, които споделят тази страст или просто им е интересно. Ще ви разказвам за нещата, която творя, за пътуванията си, защото това е моята втора страст и за всичко което обичам и ме радва. Ще ме направите много щастлива, ако споделите какво мислите. Чувствайте се поканени да изразите мнение. 🙂
И за поздрав в края няколко снимки от прекрасните залези, на които се радвах при заника на всеки работен ден. Кейп Код за мен е като кътче от рая, на земята. 🙂