My Glorious! Spicy Turkish Adventure

20150816_094815_HDR

What is better than a delicious warming soup in this rainy lazy Sunday? After spending the day at work on a Sunday there is nothing better than a quick, perfect warm light dinner. I recently had the Glorious! soups and I fell in love with them! And let me tell you something that says a lot coming from someone who never order a soup, even at a restaurant!

They have so many variations and all that I have tasted so far are really good! There is one flavour that stood out for me though – The Moroccan Spiced Chicken! That is why when I saw that Foodies100 were running a competition over on their site with Glorious! soups to win a trip to Mumbai I knew I had to participate. Not only because I love travelling but also because I became a big fan of Glorious! soups.

GLORIOUS!-Moroccan-Spiced-Chicken.1c5c98b3583c4746650451aa9b4184e0

Even though I have never been in Morocco and I bet it will be so cool to visit it some day, I loved the Moroccan Spiced Chicken soup. Its flavour reminds me of Turkey in so many way as well! Me and my husband spend our summer holidays in Turkey with friends and I let me tell you that I am hooked with this country and their food for good!

Spending 10 days in Marmaris gave us a glimpse of the beauty and charisma of Asia. We enjoyed so much the sun shining through the palms and the mesmerizing  scenery of the small town situated between two intersecting sets of mountains by the sea. We just loved it! A vacation in Turkey will comfort you with amazing food, lots of history and the best hospitality ever! I am impressed of the kindness of Marmaris people, so friendly and nice.

There are so many historic places you can visit in the aria, beautiful islands nearby and numerous local restaurants and street food places where you can taste the amazing Turkish food. I loved the flavours, the colours and the atmosphere of this seaside tourist town.

Marmaris beauty is warming up my heart now during the rainy winter days in London. May be that is why I enjoy eating the Glorious!  Moroccan Spiced Chicken soup so much, because it is transporting me back to the beautiful summer days in Turkey and bringing the memories of the afternoon walks through the markets.

Ah the markets! Colourful spices, various sweets and juicy fruits just waiting to be transformed into the most delicious fresh squeezed drinks. Perfect pitch for everyone who wants something refreshing. There you you will find also various hand made ceramics you can take back home with you to decorate your house. They can easily gain a special spot in your heart – hand crafted and painted bowls, cups and dishes for your kitchen and themed dinners, towels and aromatic saps for the bathroom and what ever else your heart desire! You name it, I bet you can find it there!

A magical piece of land, perfect for food lovers and adventure seekers!

This blog post is an entry into the Foodies100/GLORIOUS! soup #GloriousAdventures blogger challenge.

20150821_125351_HDR

Advertisements

How to Bake Your Wedding Cake ♥ Как да си направиш сватбената торта

DSC_0405

Хората сме най-интригуващите и сложно устроени същества на планетата Земя! И най-интересната и завладяваща част от нас според мен са чувствата и емоциите, които преживяваме. Една от най-прекрасните ни характеристики е способността ни да обичаме! Любовта е основна движеща сила в нашето съществуване! Изпитваме огромна необходмост да сме приети, обичани и най-важни за някого! Няма по-уникално и смислено нещо от това неописуемо и вълнуващо чувство, което ни обзема в присъствието на любимия човек за нас! Спокойствие и пълнота, мир и живо щастие. Любовта безспорно е най-хубавия подарък, който сме получили от Бог! Любовта е тази, коята кара двама човека да свържат живота си в едно за цяла вечност! Какво по-хубаво от това?

People are the most intriguing and unique creatures on the planet Earth! In my opinion, the most interesting and fascinating part of us are the feelings and the emotions we are experiencing. One of the most wonderful characteristics of ours is the ability to love! Love is the driving force in our existence! People feel an overwhelming need to be accepted, loved and important to someone special! There is no more meaningful and unique experience than the feelings we are having in the presence of our loved ones! Serenity and fulfilment, peace and never ending happiness! Undoubtedly, love is the best gift that we have ever received from God! Love is what makes two people to bind their lives together for an eternity! What could be better than that?

Спомням си, че когато бях малко дете често мечтаех за деня, в който ще се омъжа. Типично за всички малки момичета. След време порастнах и пак продължавах да мечтая за този ден, само че към основната мечта имаше едно допълненние. Трябваше аз да направя сватбената си торта! Всички добре познавате влечението ми към сладкишите, тортите и декорирането им. Неизбежно беше да купя точно тази така важна торта за мен! Затова и чаках да дойде денят в който ще сбъдна още една детска мечта! 🙂

When I go back in my childhood memories I can picture myself dreaming often about the day when I am going to marry the man of my life. Typical for all little girls, right! Then I grew up and kept on dreaming, but there was an addition to my dream – I had to make my wedding cake! You all know my affection of baking and cake decorating. I could not let the thought of ordering this so important cake even cross my mind! That is why I kept waiting and dreaming about this day when I was going to get this childhood dream come true!

DSC_5218

И така стигаме до събитията от живота ми, случили се през последния месец. Най-красивите, най-милите и незабвавими моменти в живота ми! Най-вълнуващия и значим ден – сватбеният ни ден! За него ще ви разкажа може би в друга публикация. Днес ще ви преведа през сбъдването на поредната си детска мечта: Как да си направиш сватбената торта?

All this brings us to the time of my life, the unforgettable events of this past June. The most beautiful, kind, heart-warming, and wonderful moments of my life! The most exciting and blessed day – our wedding day! I will tell you more about The Wedding in another blog post probably. Today I will  lead you through the fulfilment of yet another childhood dream: How to bake your wedding cake!

Когато дойде моментът да изпълниш план, който цял живот замисляш, можете да се досетите, че нищо не се случва така, както е предвидено. Винаги съм си мислела, че ще построя “айфеловата кула” от етажи във височина или, че ще затрупам всичко в безброй пищни елементи. Но всъщност когато пораснеш разбираш, че в малкото се съдържа много! В малките неща намираме най-голямата красота и смисъл в живота. Затова и реших да направя възможно най-изчистената, нежна и красва торта, която бих си представила за моята сватба! На мен точно такава ми харесва. Не изцяло перфектна, но пък съвсем описваща мен и вкуса ми. Харесвам нежните, красиви, не толкова пищни и не съвсем перфектни неща! Също като живота – не винаги е това, което очакваме, но пък красотата му се състои в това да оценяш неперфктното, което имаш! А то е много! Често пъти имаме много повече от това, което останалата половина от света няма. Трябва да го оценяваме!

As you all know when the time of fulfilling your dreams comes nothing goes according to the plan but it is still beautiful in the end! When it comes to my wedding cake I have always thought that I will build it as tall as the Eiffel Tower and that I will cover it wit so many impressive elements. But actually when you grow up you start to understand that The Less is More! In the little things we find the beauty and meaning of our life. That is why I decided to do the purest, beautiful and airy cake that I can imagine for my wedding! I like it exactly the way it came out! It was not perfect but it was expressing my exact taste! I like everything gentle, beautiful, not so lavish and not quiet perfect! Just as life – it is not always what we expect, but its beauty lies in the ability to appreciate the imperfect that you have got. And it is a lot! Often we have much more that the other half of the world does not have! We have to appreciate it!

DSC_0927

И сега питам как се прави сватбена торта, когато си се преместил да  живееш в друга държава и си оставил целия си антураж в предишното си вкъщи…? Взех със себе си буквално десет най-основни неща, които бих ползвала, за да направя нещо сладко тук там, за да не ми липсва любимото ми хоби. Поради тази причина се започна един план за това как да стане от нищо нещо. Първото и най-сновно  – купих си точилка. 🙂 След това поръчах и всичко останало, което би ми било необходимо – захарни перли, съставки за тортата, различни малки инструментчета, панделки и какво ли още не! Вълнението ми растеше все повече и повече!
Захарно тесто намерих в шопинг центъра в близост до мястото, където живеех. Толкова се развълнувах, че е едно от любимите ми, че забравих за факта, че се прибирам с автобуса… И можете да се досетите колко усилия ми коства пренасянето на 10 килограма захарно тесто до вкъщи. 🙂 Но пък си струваше!

Now, let me ask you a question: How do you bake a wedding cake when you moved to the other side of the continent leaving all of your entourage in your home town? Literally, I took with me the ten most useful tools for cake decorating. Only in case I feel the urge to fulfil my itch for baking some sweets. You know how much I love this hobby of mine! Left with pretty much nothing I can use I had to make a plan how to create something beautiful out of nothing! To start with I got myself a rolling pin! The most important one! 🙂 Then I ordered everything else I needed – sugar pearls, decorating tools, cake ingredients, ribbons and everything else cake you can think of! I was getting excited! I found my favourite sugar paste at the shopping centre near where I used to live. I was so excited and happy that  I totally forgot I was getting the bus back home… I will leave the effort and the troubles I had bringing 10 kilos of sugar paste home to your imagination! 🙂 It was worth it though!

Когато бях готова с покупката на всичко неoбходимо за шестте сватбени торти, зачаках. Два дни преди сватбата, когато лудосста от напрежението вече съвсем ме бе обхванала, не щеш ли започнах да се замислям дали пък да не поръчам тортата? Ама кой приема поръчки за сватбени торти два дни преди сбитието според вас? Никой разбира се! Затова стрес, не стрес, запретнах ръави и се започна едно тортоправене… цели два дни! Сглобявах, подреждах, пекох, покривах със захарно тесто, декорирах… В края на втрория ден бях пред припадък дали ще успея да се спрвя навреме. Който ме познава добре, ще се досети, че съм си поплакала от притеснение една-две сълзи. Но съвземането беше мигновенно! Справих се! И резултата ми хареса много!

When I had everything I needed for The Wedding Cake I just patiently waited. Two days before the wedding when the craziness and stress were freaking me out I started thinking of ordering this cake. I was panicking. Who take orders of wedding cakes two days previous the event? You are absolutely right – no one! Stressed or not I had to bake this cake! It took me two days to make it – baking, filling, covering, decorating… In the end of the second day of hard labor I felt like I want to pass out! I was wondering if I am going to make it on time. For those who know me well you would guess that I even cried a few tears! But my coming back was fearless! I baked and decorated this cake right on time! And I loved the result! It was lovely!

DSC_6003

От мен да знете – сватбена торта не се прави лесно! Особено, ако е собственната ви сватбена торта! Изискват се много провалени първоначални планове, много безсънни нощи, пренасяне на много тежки захарни теста, стрес, една – две сълзи, много ентусиазъм, нуморим дух, много вълнение, много щастие, много любов! Но наградата накрая си заслужава – прекрасна торта, точно като за вас и огромна доза удовлетворение и радост!

Надявам се и на вас да ви харесва!

Let me tell you a secret – baking an wedding cake is not an easy task to fulfil! Especially if you are making your own! It requires lots of failed plans, lots of sleepless nights, bringing home heavy packages of sugar paste, tons of stress, a few tears, lots of enthusiasm, tireless spirit, a huge excitement, tons of happiness and a never ending love! But the prize in the end is worth it! Beautiful wedding cake, perfect for you and exactly how you envisioned it! A pure feeling of joy and satisfaction!

I hope you will like the cake as well!

DSC_0402 DSC_0401 DSC_0399

DSC_5226

In Pursuit of Happiness ♥ В преследване на щастието

SONY DSC

Изминаха вече 3 месеца откакто живея в Лондон и смея да кажа, че се чувствам повече от добре. Сякаш най-сетне намерих своето място. Никак не е лесно да вземеш решение да заминеш в друга държава, противно на това, което всички хора казват. Самолетния билет и куфарите с багаж са лесна работа – трудното идва после. Предизвикателството е това, което предстои след тях. При мен обаче колебания нямаше. Сякаш от момента, в който реших да замина, бях сигурна в своя избор. Тук се чувствам, както у дома си – спокойна, щастлива и удовлетворена от всеки отминал ден.

It has been 3 months since I moved to London and I can honestly say that I have never felt better in my life! It feels like I finally found my place on the Earth. It is not easy to make a decision to move in another country nevertheless what people say. The plane ticket and packing your luggage is the easy part – the challenge hits you after that. I did not have any doubts though. From the moment I made my decision I was completely sure about my choice. I feel at home here – calm, happy and satisfied of every passing day.

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Свикнах бързо с живота в Лондон, който сякаш минава като на въртележка. Часовете се изнизват в дни, дните в седмици, а седмиците в месеци. Свикнах с бързите обороти и динамиката, с това винаги да нося чадър с мен, да се оглеждам първо на дясно, да пресичам на червено ( и ако не сте били никога в Лондон, искам да ви уведомя, че има нещо сериозно сбъркано с режима на работа на светофарите тук… сякаш никога не можеш да пресечеш на зелено). Свикнах и с акцента на индийците, както и с това да срещам българи под път и над път. Кой да знае, че сме толкова много тук? Все още обаче се опитвам да свикна с двете кранчета за топла и студена вода. Ах тези добри и стари англичани, то хубаво да си традиционалист, ама един смесител за топла и студена вода не би навредил никому, не сте ли съгласни с мен?

I got used to the London life which by the way goes on like a roller coaster ride. Hours become days, days become weeks and weeks become moths simply as a quick as a moment. I got used to the dynamic life I have now. I got used to having an umbrella with me all the time, to look right first when I am crossing the street, to cross on red lights ( and in my defense I will say that there is something really wrong with the traffic lights in London… you can rarely cross on green light here… God knows why!). I got used to the Indian accent as well as to meeting Bulgarians everywhere around London. Who would guess that we are so many here? The only thing that I am still trying to get used to is the separate taps for hot and cold water. My dear, good old English people, I do understand that it is great to be traditional but a mixer for hot and cold water would not be a harm to anyone, don’t you agree with me?

SONY DSC

Животът тук е безкрайно колоритен и интересен. Всеки ден срещам какви ли не хора. Достатъчни са само 20 минути в метрото – елегантен господин с костюм и маратонки, момиче с розово – зелена коса на плитки като Пипи Дългото Чорапче, бунтарски облечени младежи в кубинки и кожа, елегантна млада госпожица с тонове торби от покупки, пенсионер с iPad… И да не забравя да отбележа, че всички те са от различна националност, религия, с различен цвят на кожата и  говорят на различни езици. Как да не обичаш това място? Тук се срещат множество култури и националности в съчетание с местните хора, история, архитектура и красота. От дете обичам всичко английско, но с ръка на сърцето мога да кажа, че откакто съм тук се влюбих безвъзвратно в Англия.

The life here in London is so colorful and interesting. Every day I meet so many and so different in their way people. You need to spend only 20 minutes in the tube and you will know what I mean – elegant gentleman in a suit and sneakers, a girl with a pink-green hair, young boys in leather clothes and boots, elegant young lady with tons of shopping bags, old man with an iPad… Oh and I forgot to mention that all of them are with different nationality, religion, skin color and speak a different language. I mean how cool is that? How could you not fall in love with this place? London is the meeting point of so many different cultures and nationalities together with the local people, history,  architecture and beauty. I love everything English since I was a little kid but today I can honestly say that since I got here I fell in love with the island irrevocably.

SONY DSC

Интересно е да си турист в града, в който живееш. Макар и да е минало не малко време откакто се преместих в Лондон все още се радвам на красотата и очарованието на този космополитен и магнетичен град. Всяко местенце, кето съм посетила до момента е толкова уникално и различно само по себе си. Прекрасна архитектура, паркове, музеи, кокетни кафета и ресторантчета, а и да не забравя сладкарниците, както и така наречената “турска” улица. Мисля че, за да я опиша направо трябва да виразкажа за нея в отделна публикация. Толкова вкусна храна, сладкиши и всичко близко до милото и родното българско се случва там. Ако ви долипсват шопската салата, киселото мляко и джоджена, там се намират в изобилие. Турски и български ресторанти и магазини, а също и частичка от нашата култура, която може да ви напомни защо толкова се радвате на живота си в чужбина, както и да ви стопли душата, с нещо което ви е долипсвало. 🙂

It is so cool to be a tourist in the city you live in. Even though it has been a while since I moved to London I still enjoy the beauty and the charm of this multinational and magnetic city. Every place I have been to so far is so unique and have its own character. Amazing architecture, parks, museums, coffee shops and beautiful restaurants. Oh and I should not forget to mention the bake shops as well as the so called by my Bulgarian friends “the Turkish street”. The place where you can find such a delicious  food, sweets and everything Bulgarian that I can miss. If you want to taste Bulgarian Shopska Salad, traditional Bulgarian yogurt and so many other stuff there is the place you can find them. Turkish and Bulgarian shops and restaurants and a piece of my culture which can remind you why you really enjoy your life abroad but it also can warm up your soul with something you really miss from home.

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Щастлива съм тук! Радвам се на живота си, както и на това, че срещнах безкрайно мили хора, на  приятелствата, които създадох и на тези които предстои да създам. Чувствам се по-близо до постигане на мечтите си, защото когато се сбъдне една, тя прави път на нова. Хубаво е да изпитваш ентусиазъм, амбиция и в същото време и удовлетворение. Сигурна съм също така, и че най-хубавото тепърва предстои. Със съгурност ще има за какво още много да ви разкавам!

I am happy here! Enjoying my life to the fullest and I also enjoy the friendships I started with so many kind and amazing people. I feel closer to fulfilling my dreams because when a dream comes true it opens a place for another one. It is so inspiring to feel enthusiasm, ambition as well as satisfaction. And the greatest feeling is that I am sure the best is yet to come! There will be many more stories to tell!

SONY DSC

SONY DSC

SONY DSC

Истанбул – палитра от цветове, вкус и приключения ♥ Istanbul – a palette of colors, tastes and adventures

Истанбул – какво да кажем за него? Думите не стигат да се опише историята, вкусовете, културата и цветовете събрани в този град. И снимките не могат, но пък запазват жив споменът за вълнуващо изживяване. Отдавна исках да посетя този мегаполис и препоръчвам на всеки, който има възможност да го направи. Дори и с дни да описвам малкото места, които посетихме за няколко дни прекарани там, пак няма да мога да ви предам колорита и емоцията. Трябва да го вдите сами. Прекрасно е, но и много различно! Istanbul – what can I say about that place? The words are not enough to describe all the history, taste, the culture and the colors gathered in this city. The pictures cannot describe it ether but still they sure keep alive the memory of a great adventure. I wanted to visit this megalopolis since long time ago and I recommend this destination to everyone. Even if I spend days writing about the places that we visited for a few days there I would not be able to share the vibrancy and the emotions experienced. You have to see it for yourself. It is amazing but also really different. Ако не сте фен на тълпите, лудницата и водовъртежа от хора, може би няма да останете толкова запленени. Но пък това е чат от тамошната култура. Истанбул е дом на 22 милиона души – улични търговци, сладкари, бизнесмени, актьори, певци, бедни и богати. Местните са гостоприемни и услужливи. Храната е близка до българската и можете да се насладите на типичните за Турция вкусове – известните гевреци със сусам, дюнери, страхотен хляб и сладкиши, разбира се. Ах сладкишите…. топяща се в устата баклава, в безброй вариации, локум, кюнефе, кадаиф и какво ли още не. Посетете местнте пазари, от които можете да си купите подправки, чай, сладкиши, ръчно изрисувана керамика, цветни и красиви шалове и още много други съкровища. Разходете се из дворците, цветните им градини, повозете се на корабче по Босфора и се слейте с местното население из улиците и плщадите. Потопете се в духа на изтока! Няма да съжалявате! If you are not a fan of the crowds, the super busy madness and the whirlpools of people you might not be that excited but all this is part of the local culture and it is worth getting over it. Istanbul is a home of 22 million people – street vendors, bakers, businessmen, actors, singers, poor and wealthy people. Local people are kind and hospitable. The food is awesome. You can enjoy the tipical Turkish flavors – the famous sesame pretzels, kebabs, Turkish delights, kunefe, kadaif and many others. You will be able to visit the Egypt market and the world famous Grand Bazar where you can buy different spices, tea, sweets, hand made and  hand painted ceramics, beautiful colorful scarfs and so many little treasures you will enjoy having. Take a walk to the palaces like Dolma Bahche Sarai ane walk through their blooming gardens, get on the ferry for a two hours sight seeing along the Bosphorus and mix with the locals on the streets and the squares. Immerse yourself in the spirit of the East! You will not regret it! Да се разходим в снимки! Let’s take a walk in pictures! SONY DSC SONY DSC SONY DSC SONY DSC SONY DSC IMG_8006_small IMG_7989_small IMG_8372_small IMG_8391_small IMG_8482_small IMG_8557_small IMG_8566_small IMG_8599_small IMG_8627_small IMG_8590_smallSONY DSC  SONY DSCSONY DSCIMG_8121_small

IMG_8150_smallIMG_8671_small

IMG_8152_smallIMG_8140_smallIMG_8125_smallIMG_8716_smallIMG_8797_smallIMG_8785_smallIMG_8724_smallIMG_8773_smallIMG_8727_small IMG_8749_smallIMG_8661_smallIMG_8744_smallIMG_8102_smallIMG_8753_smallIMG_8755_smallIMG_8743_small    IMG_8734_small  IMG_8754_small IMG_8103_small   IMG_8279_small  IMG_8224_smallSONY DSCSONY DSCSONY DSCSONY DSCSONY DSC SONY DSCSONY DSC SONY DSCSONY DSC SONY DSC SONY DSC SONY DSC  SONY DSC

Моето кулинарно пътешествие

Нека се върнем 4 години назад… Искам да ви разкажа къде и как започна моето истинско кулинарно пътешествие. Макар, че винаги съм била обвзета от любов към готвенето и сладкарството, някак си тази любов все не виждаше бял свят. Вярно е, че готвех вкъщи за семейството си, спретвах им тук-там по една тортичка за празниците или пък когато ми дойдеше музата. За всеки мой рожден ден сама си правех тортите, да не би случайно някой “непрофесионалист” да се заеме с тази задача. Пък и за приятели също приготвях това – онова и хубавото бе, че винаги им харесваше. Тайничко си мечтаех да поработя в някоя сладкарница, да видя как е… и ето, че стигаме до лятото на 2010 година.
Добре дошли в Кейп Код, Масачузетс. Далече, далече от китната ни малка България, чак в Америка.
Майка ми винаги е казвала, че където не ме сеят, там никна, та така се озовах и на това място. 🙂 Да не изпусна и аз да се възползвам от студентските привилегии в пълнота, заминах на бригада. Работех в един супермаркет на касата, ама пък така и така бях отишла с идеята да бачкам здраво, реших да си намеря и втора работа. Моят колега от университета, с когото заминахме заедно, ме насочи към един бюфет, в който беше назначен на работа и реших да си пробвам късмета като сервитьорка. Господ си знае работата, от мен да знаете. Ясно Му е било, че от мен сервитьорка няма да стане, та затова ми позволи да ударя шестица от тотото с позицията, на която ми предложиха да работя. Докато си говорихме с мениджъра му показах няколко снимки на торти, обяснявайки му, че искам да стана сервитьорка, защото обожавам храната, а той ме покани сладкар да бъда. Обясних му тактично, че не съм работила като сладкар и че само за семейството си майсторя, а той ме убеждаваше, че по снимките си личало, че много добре ще се справя…кой го знае от къде го е измислил това. И така стиснахме си ръцете и след няколко дни започнах работа в Old Country Buffet, не като сервитьор, а като главен сладкар.
След първия ден за ориентация се върнах вкъщи и се обадих ма майка ми, за да й кажа, че умирам от страх. Как така ще съм главен сладкар като идея си нямам как се работи в кухня, какво остава и хора да ръководя. Тя милата ми даде няколко бързи съвета, нали е мениджър на ресторанти от както се помня, ама от тия съвети нищо не ми остана в главата от притеснение. И така поуспокоена от мама се явих на работа на другия ден. И както се очакваше “адът” отвори врати да ме посрещне с “добре дошла”. Падна ми се да ме обучава един Шеф, който грам не говореше, все начумерен ходеше и все му беше тая там ли съм или не съм… и така ден, два, седмица… и реших да напускам. Твърдо заявила, че от мен обикновен сладкар няма да стане, пък какво остава и главен. Чудех се с какъв акъл са ме наели, пък и аз да се съглася. И така в последния ден от седмицата се отправих към кабинета на управителя, почуках и там ме посрещна един от другуте мениджъри, който бях виждала един –  два пъти, понеже управителя го нямало на работа днес. Малко поизнервена, че трябва да се обяснявам на някого “случаен”, му излях на един дъх заключенята си от изминалата седмица, както и подробно описание на некъдърността не Шеф-а, който ме обучава… така и така напусках, поне да ми олекне от всичко. След тирадата естествено се врътнах да си тръгвам, когато виждате ли този, “случайния”,  ми се представи като регионален мениджър на всички ресторанти в района на Нова Англия. Казвам ви честно лошо ми стана, пред припадък бях. Чудех се как можах да ги наприказвам всичките тия, да подредя всички мениджъри… по принцип не съм такава всезнайка, ама все едно вече бях казала всичко, което ми е на сърцето. И противно на моите очаквания господин “баш шефа” ми каза да си дам още един шанс и да дойда на работа в понеделник, пък той щял да ме обучава. Добра ми се стори идеята, ама да се направя на тежка казах, че ще си помисля до понеделник. 🙂 Ама и аз съм една… мислих три минути и пак проговори онова гласче вътре в мене, което винаги ми казва, че никога не се предавам лесно, та като резултат в понеделник пристигнах с бодра стъпка на работа.
Новата седмица постави началото на едно от най-хубавите лета в живота ми. Научих толкова много – от това какви са названията на всички прибори, които сладкарите използват в кухнята, на английски до имената на всички съставки, че чак до най-хубавата част, а именно как да приготвям сладкиши, торти, бисквитки….какво ли не. След двете седмици интензивно обучение официално встъпих на длъжността “Главен сладкар”. Най-важното бе, че бях научила много и си повярвах. Хубавото бе, че някой беше повярвал в мен предварително. Може да не е особено престижно да си главен сладкар в бюфет, но за мен беше и все още е сбъдната мечта. Винаги ще бъда безкрайно благодарна на г-н Брайън Хеселтин за основата, която ми даде и за това, че прозря на какво съм способна, за това, че повярва в мен.
И така дните ми бяха изпълнени с аромат на ванилия, канела, кокос, шоколад и какви ли още не вкусотии. Стартирах всяка сутрин с на пръв поглед безкраен списък с всичко, което трябваше да приготвя, но всеки един миг бе изпълнен с радост и удовлетворение. Бях много щастлива, защото правех това, което страшно много обичам. Всеки ден приготвях няколко вида сладки, топли сладкиши, студени сладкиши, браунис, мус торти, шоколадови торти, пудинги, пайове, коблери и какво ли още не. Обещавам да ви разкажа подробно за всеки един сладкиш в бъдеще, а сега ще ви покажа на снимки някои от тях.
Няколко вида сладки
Лимонов и кокосов пай, торта от моркови с глазура от крема сирене
Сладка бисквитена пица с парченца шоколад
Лимонови триъгълничета, браунис с шоколад  и оризови хапки
Всеки ден започваше много весело и вдъхновяващо. Моята част на кухнята споделях с един много  мил и приятен възрастен господин Боб ( Шеф салатен бар). Беше, може да се каже, на възрастта на дядо ми. Колкото и рано да пристигнех на работа, той вече беше там. Пуснал едно малко портативно радио, слушаше танго и само чакаше да се появя, за да ме покани на танц ( не че мога да  танцувам танго, но понаучих някоя и друга стъпка покрай него). Много забавно минаваха часовете на работа. Жалко, че нямам снимка с мистър Боб, за да ви го представя. Той работеше само до обяд, времето, в което приготвях всички видове торти. Жалко, че нямам снимки на целите тори, но все пак на парченца от тях имам. Тогава не ми се виждаше необходимо да снимам, не съм мислила, че ще има на кого да разказвам така подробно, а какво остава и блог да пиша. 🙂 Е все нещо съм снимала за щастие. Извинете не толкова блестящите ми снимки, но дори и да не са перфектни пазят много мили спомени.
Парченца от тортите
През това лято и на това място срещнах много истински и мили приятели. Хора, които всеки ден ми показваха, че в света може да има много доброта, плам и искреност. Благодарна съм, че точно така бе поставено началото на кулинарното пътешествие през, което препускам и до днес, а и за в бъдеще.
И така, за да не бъда прекалено обширна, а и за да си запазя и нещо, което да ви разкажа и друг път, ще завърша доста дългото си въведение с това, че реших да направя този блог, защото смятам, че е време да разкажа за любовта си към храната и сладкишите с всички, които споделят тази страст или просто им е интересно. Ще ви разказвам за нещата, която творя, за пътуванията си, защото това е моята втора страст и за всичко което обичам и ме радва. Ще ме направите много щастлива, ако споделите какво мислите. Чувствайте се поканени да изразите мнение. 🙂
И за поздрав в края няколко снимки от прекрасните залези, на които се радвах при заника на всеки работен ден. Кейп Код за мен е като кътче от рая, на земята. 🙂