Три бални торти, един счупен миксер и две здрави ръце

 

Не веднъж съм казвала, че пролетта е любимият ми сезон. Смятам,че всичко хубаво се случва тогава – заражда се нов живот, сякаш цялата природа се събужда. Обичам багрите на цветята, песента на птиците, галещите слънчеви лъчи, полета на пеперудите. Пролетта е сезонът на приятните емоции, на любовта и също така сезонът на баловете.
 
Всяка година в края на май се връщам вече 7 години назад и с умиление си спомням за моето завършване. Продължавам да твърдя, че петте години в гимназията за най-прекрасното време в живота ми до този момент. През ученическите години срещнах най-милите приятели, учители, създадох най-скъпите спомени и съхраних и до ден днешен уюта и единството на един неразделен клас и безкрайна веселба. Точно заради тези мили спомени винаги се радвам на емоциите на завършващите ученици.
Тази година имах честта да допринеса с огромна радост и ентусиазъм малко настроение и вкус за баловете на три прекрасни абитуриентки. Огромно вълнение ме обзема, когато хората решат да ми доверят сладкишите за най-милите си празници. Нали
знаете, че има три дни, които всеки помни винаги през живота си – абитуриентския бал, сватбата и раждането на първото дете. Щастлива съм, че при всеки един от тези поводи съм успявала да зарадвам толкова много хора. През последните две седмици на  месец май посветих свободното си време на прекрасните близначки Буба и Алекс, и на  чаровната Лидия. Не че съм пристрастна, но наистина бяха най-красивите и нежни момичета, като истински принцеси.

На Бубето и Алекс приготвих два еднакви лимонови чийзкейка. От началото на годината съм правила тази торта 6 пъти за различни поводи и винаги получавам възторжени благодарности. Мисля, че се очертава като една от любимите навсички, така че скоро ще споделя с вас и самата рецепта, за да може да се порадвате и вие на хрупкавите бисквити, свежия и лек вкус на лимони и на деликатното усещане на крем маскарпоне. Ако сте фен на лимоните, ще сте във рая от първата хапка, обещавам! 

А тортата на Лидка беше много шоколадова и сладка, също като момичето, за което бе предназначена. Шоколадови блатове, шоколадов ганаш, мус от бял шоколад и банани за разкош. Знаех, че трябва да е бяла с цветя в тюркоаз и реших, че трябва да има и много изискан външен вид.  

 

 

Вече с изградена идея за трите бални торти за захванах с приготвянето им през уикенда около 24-ти май. Напазарувах, подредих всичко необходимо, пуснах си музика и се настроих на творческа вълна. Най-любимото ми усещане, е когато ме завладее увството на вдъхновение и виждам как една неоформена идея се превръща в кристално ясна картина, която въображението ми рисува, и изведнъж подреждам всеки един детайл на точно определеното за него местенце. Неземно вълнение, така се ражда магията! 
 
Докато не настъпи момента, в който миксерът ти започне да издава странни звуци и докато все още обмисляш този факт, той вече е изгърмял в ръцете ти. 🙂  Толкова бързо се спука сапунения мехур на вълнение, който ме беше обгърнал. Изведнъж и радостта, и ентусиазмът ми помръкнаха. Намерих се по средата на направата на три торти, само няколко часа преди самите балове и без миксер. Това е като да изпратят войник на бойното поле вместо с автомат с въздушна пушка. Или по – лошо, без никакво оръжие. Помислих, помислих и понеже никога не се отказвам така лесно, си казах: „Добре, че имам ръчна бъркалка. Все ще разбъркам всичко.“ И като запретнах ръкави… По-добре никога да не изпитате какво е чувството да направиш 3 блата, 2 килограма крем маскарпоне, 2 килограма мус от бял шоколад и има няма 1 килограм шоколадов ганаш на ръка. 🙂 Безценно. Изглеждах като Попай моряка накрая. Защо ми е да ходя на фитнес, няма нужда. Ако два пъти в седмицата разбърквам всичко необходимо за 1 торта на ръка, ще направя огромни мускули и без фитнес тренировки.  🙂 В случая най-важното бе, че се справих навреме, и че въпреки умората, когато видях идеята си материализирана, радостта и удовлетворението, което изпитах, не може да се сравни с нищо! 🙂

 

Когато споделям с приятели всичко за тортите, които правя, винаги казвам, че зад всяка една от тях има история. И настина е така. До безкрай мога да разказвам за притеснението, за дългите безсънни нощи, за несигурността, за какви ли не щури идеи, които съм имала, за да завърша нещо и то да изглежда добре, според моите критерии. Но най-вече до безкрай мога да разказвам за удовлетворението, за щастието, за емоциите, които изпълват сърцето ми, когато видя радостта, изписана по лицата на хората, които вземат тортата си. 
Мога да кажа с ръка на сърцето, че колкото и трудности да изпитвам, колкото и да трябва още да уча, никога няма да спра да правя всичко това, защото то ме изпълва с живот, с любов и щастие!

Благодаря на момичетата, че избраха мен, че ме направиха част от спомени за цял живот, че ми донесоха вълнения и усмивки. Пожелавам им да крачат смело по пътя на живота. Да са винаги борбени и целеустремени. Да преследват мечтите си с нестихващ ентусиазъм, а начинанията им да са увенчани с много успехи! И да не забравят, че усмихнатите и щастливи момичета, са най-красивите момичета!

 

 

 

 


Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s