Моето кулинарно пътешествие

Нека се върнем 4 години назад… Искам да ви разкажа къде и как започна моето истинско кулинарно пътешествие. Макар, че винаги съм била обвзета от любов към готвенето и сладкарството, някак си тази любов все не виждаше бял свят. Вярно е, че готвех вкъщи за семейството си, спретвах им тук-там по една тортичка за празниците или пък когато ми дойдеше музата. За всеки мой рожден ден сама си правех тортите, да не би случайно някой “непрофесионалист” да се заеме с тази задача. Пък и за приятели също приготвях това – онова и хубавото бе, че винаги им харесваше. Тайничко си мечтаех да поработя в някоя сладкарница, да видя как е… и ето, че стигаме до лятото на 2010 година.
Добре дошли в Кейп Код, Масачузетс. Далече, далече от китната ни малка България, чак в Америка.
Майка ми винаги е казвала, че където не ме сеят, там никна, та така се озовах и на това място. 🙂 Да не изпусна и аз да се възползвам от студентските привилегии в пълнота, заминах на бригада. Работех в един супермаркет на касата, ама пък така и така бях отишла с идеята да бачкам здраво, реших да си намеря и втора работа. Моят колега от университета, с когото заминахме заедно, ме насочи към един бюфет, в който беше назначен на работа и реших да си пробвам късмета като сервитьорка. Господ си знае работата, от мен да знаете. Ясно Му е било, че от мен сервитьорка няма да стане, та затова ми позволи да ударя шестица от тотото с позицията, на която ми предложиха да работя. Докато си говорихме с мениджъра му показах няколко снимки на торти, обяснявайки му, че искам да стана сервитьорка, защото обожавам храната, а той ме покани сладкар да бъда. Обясних му тактично, че не съм работила като сладкар и че само за семейството си майсторя, а той ме убеждаваше, че по снимките си личало, че много добре ще се справя…кой го знае от къде го е измислил това. И така стиснахме си ръцете и след няколко дни започнах работа в Old Country Buffet, не като сервитьор, а като главен сладкар.
След първия ден за ориентация се върнах вкъщи и се обадих ма майка ми, за да й кажа, че умирам от страх. Как така ще съм главен сладкар като идея си нямам как се работи в кухня, какво остава и хора да ръководя. Тя милата ми даде няколко бързи съвета, нали е мениджър на ресторанти от както се помня, ама от тия съвети нищо не ми остана в главата от притеснение. И така поуспокоена от мама се явих на работа на другия ден. И както се очакваше “адът” отвори врати да ме посрещне с “добре дошла”. Падна ми се да ме обучава един Шеф, който грам не говореше, все начумерен ходеше и все му беше тая там ли съм или не съм… и така ден, два, седмица… и реших да напускам. Твърдо заявила, че от мен обикновен сладкар няма да стане, пък какво остава и главен. Чудех се с какъв акъл са ме наели, пък и аз да се съглася. И така в последния ден от седмицата се отправих към кабинета на управителя, почуках и там ме посрещна един от другуте мениджъри, който бях виждала един –  два пъти, понеже управителя го нямало на работа днес. Малко поизнервена, че трябва да се обяснявам на някого “случаен”, му излях на един дъх заключенята си от изминалата седмица, както и подробно описание на некъдърността не Шеф-а, който ме обучава… така и така напусках, поне да ми олекне от всичко. След тирадата естествено се врътнах да си тръгвам, когато виждате ли този, “случайния”,  ми се представи като регионален мениджър на всички ресторанти в района на Нова Англия. Казвам ви честно лошо ми стана, пред припадък бях. Чудех се как можах да ги наприказвам всичките тия, да подредя всички мениджъри… по принцип не съм такава всезнайка, ама все едно вече бях казала всичко, което ми е на сърцето. И противно на моите очаквания господин “баш шефа” ми каза да си дам още един шанс и да дойда на работа в понеделник, пък той щял да ме обучава. Добра ми се стори идеята, ама да се направя на тежка казах, че ще си помисля до понеделник. 🙂 Ама и аз съм една… мислих три минути и пак проговори онова гласче вътре в мене, което винаги ми казва, че никога не се предавам лесно, та като резултат в понеделник пристигнах с бодра стъпка на работа.
Новата седмица постави началото на едно от най-хубавите лета в живота ми. Научих толкова много – от това какви са названията на всички прибори, които сладкарите използват в кухнята, на английски до имената на всички съставки, че чак до най-хубавата част, а именно как да приготвям сладкиши, торти, бисквитки….какво ли не. След двете седмици интензивно обучение официално встъпих на длъжността “Главен сладкар”. Най-важното бе, че бях научила много и си повярвах. Хубавото бе, че някой беше повярвал в мен предварително. Може да не е особено престижно да си главен сладкар в бюфет, но за мен беше и все още е сбъдната мечта. Винаги ще бъда безкрайно благодарна на г-н Брайън Хеселтин за основата, която ми даде и за това, че прозря на какво съм способна, за това, че повярва в мен.
И така дните ми бяха изпълнени с аромат на ванилия, канела, кокос, шоколад и какви ли още не вкусотии. Стартирах всяка сутрин с на пръв поглед безкраен списък с всичко, което трябваше да приготвя, но всеки един миг бе изпълнен с радост и удовлетворение. Бях много щастлива, защото правех това, което страшно много обичам. Всеки ден приготвях няколко вида сладки, топли сладкиши, студени сладкиши, браунис, мус торти, шоколадови торти, пудинги, пайове, коблери и какво ли още не. Обещавам да ви разкажа подробно за всеки един сладкиш в бъдеще, а сега ще ви покажа на снимки някои от тях.
Няколко вида сладки
Лимонов и кокосов пай, торта от моркови с глазура от крема сирене
Сладка бисквитена пица с парченца шоколад
Лимонови триъгълничета, браунис с шоколад  и оризови хапки
Всеки ден започваше много весело и вдъхновяващо. Моята част на кухнята споделях с един много  мил и приятен възрастен господин Боб ( Шеф салатен бар). Беше, може да се каже, на възрастта на дядо ми. Колкото и рано да пристигнех на работа, той вече беше там. Пуснал едно малко портативно радио, слушаше танго и само чакаше да се появя, за да ме покани на танц ( не че мога да  танцувам танго, но понаучих някоя и друга стъпка покрай него). Много забавно минаваха часовете на работа. Жалко, че нямам снимка с мистър Боб, за да ви го представя. Той работеше само до обяд, времето, в което приготвях всички видове торти. Жалко, че нямам снимки на целите тори, но все пак на парченца от тях имам. Тогава не ми се виждаше необходимо да снимам, не съм мислила, че ще има на кого да разказвам така подробно, а какво остава и блог да пиша. 🙂 Е все нещо съм снимала за щастие. Извинете не толкова блестящите ми снимки, но дори и да не са перфектни пазят много мили спомени.
Парченца от тортите
През това лято и на това място срещнах много истински и мили приятели. Хора, които всеки ден ми показваха, че в света може да има много доброта, плам и искреност. Благодарна съм, че точно така бе поставено началото на кулинарното пътешествие през, което препускам и до днес, а и за в бъдеще.
И така, за да не бъда прекалено обширна, а и за да си запазя и нещо, което да ви разкажа и друг път, ще завърша доста дългото си въведение с това, че реших да направя този блог, защото смятам, че е време да разкажа за любовта си към храната и сладкишите с всички, които споделят тази страст или просто им е интересно. Ще ви разказвам за нещата, която творя, за пътуванията си, защото това е моята втора страст и за всичко което обичам и ме радва. Ще ме направите много щастлива, ако споделите какво мислите. Чувствайте се поканени да изразите мнение. 🙂
И за поздрав в края няколко снимки от прекрасните залези, на които се радвах при заника на всеки работен ден. Кейп Код за мен е като кътче от рая, на земята. 🙂

 

Advertisements

2 thoughts on “Моето кулинарно пътешествие

  1. Страхотно начало, Мими, чудесен е блогът и като един също така запален wannabe сладкар, ще ти следя публикациите редовно!
    P.s. позволи ми да си запазя едно чирашко място при теб, когато ти се разрасне бизнеса 😉
    Поздрави,
    Катето (плд/ямбол) :)))

    Like

  2. Благодаря ти от сърце, Кате! Много ме зарадваха милите ти думи! Много съм далеч още от собствена сладкарница, но да знаеш, че ако някой ден имам, за теб ще има запазено специално място там! 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s